Posted by: Ivko | December 1, 2009

Люти чушки

от Лазар Борисов (а не от Радой Ралин)

Лютата чушка пак люти,
и ти си Пенке кат нея…

е казал народния поет, и не е излъгал, особено ако визира оная Пенка от Своге, за която и аз си мисля.

Както и да е, да минем на темата. Тя е лютата чушка и едно нейно приложение.

Който е чел “Тошко Африкански”, знае култовата сцена за тиквата, където учителя изпитва Пънчо Тъпанчев, а Тошко Маймунека от печката му подсказва “Тик, тик”. И Пънчо смело отговаря: “Коя е най-високата планина в България? – Тиквата”, “Коя е най-дълбоката река в България? – пак тиквата”.

Това е литературна измислица на Ангел Каралийчев, който е родом от Стражица, великотърновско, и не ги разбира тия работи. Ако беше родом от Своге или поне от село Байлово, горномалинско, щеше да знае това, което всяко шопско дете знае: “От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длибоко нема, от шопите по-опаки нема, а от шопските люти чушки по-благи нема.” [бел.ред. – кутовските са по-благи]

За да станат обаче лютите чушки благи, първо се подлагат на съответната обработка. Може да се сложат в голям буркан с чесън, моркови, краставици и марината; може да се изпържат с олио и поръсят с магданоз; а може да се преработят по рецептата, която ще дадем тук.

Запечени люти чушки с чесън и корнишони

300-400 гр люти чушлета смес: примерно 200 гр не-много лют сорт шипка и 200 гр много люти румънка
300-400 гр дребни краставици корнишони, колкото може по-дребни
3-4 глави чесън с едри скилидки
1-2 връзки копър
много сол, оцет и олио

Запичаме на ламарина или котлон чушлетата и ги слагаме за половин час в тенджера с капак да се задушат. В голяма тенджера нарязваме краставиците на кръгчета, а изчистените скилидки чесън нарязваме на дребни парчета (но ги нарязваме, а не пресоваме или смиламе), нарязваме на кръгчета чушлетата в тенджерата, нарязваме на ситно копъра, посолваме добре с няколко супени лъжици сол и заливаме със олио и оцет поравно докато сместа се покрие. Така на око отива към 1/3 до половин литър оцет и още толкова олио. Сега объркваме добре сместа и я прибираме за ден-два в хладилник да втаса.

От следващия ден може да се яде до изчерване на количеството. Метода на консумация е с бял топъл ръчен селски хляб, едри залци от който се топят в соса, твърдите съставки се ядат чрез лъжица или вилица, а сълзите и сополите се забърсват редовно чрез бели хартиени салфетки, добре е предварително да имате повечко подръка. Количеството за една порция се определя според броя неправди и лошотии, за които искате да поплачете. Предполага се, че горното количество ще стигне на един шоп за два-три дни, а на един човек може и за повече. [бел. ред.: за мен за два-три часа :-)]


Responses

  1. Добре, че са тия рецепти иначе никой нямаше да чете на Ваньо глупостите за Java !

    /туй за чушките трябва да се пробва добре звучи/


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Categories

%d bloggers like this: